Декларации и позиции / архив/

ПОЗИЦИЯ НА СЪЮЗ НА МЛАДИТЕ ЮРИСТИ
относно реформата във висшето образование по „Право” в България

Ние от „Съюз на младите юристи” изразяваме своето удовлетворение от реализирането на дългоочакваните промени в правилата за обучение на младите юристи в България. Вярваме, че с приетата нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право” и професионална квалификация и „юрист”, ще се постигне едно по-качествено, прозрачно, обективно и модерно правно образование, отговарящо на съвременните нужди на нашето общество. Гордеем се с факта че съумяхме да бъдем активни участници в процеса по реализиране на реформата, като благодарение усилията на нашият председател Николай Михайлов се превърнахме и в неин „катализатор” и че голяма част от нашите предложения залегнаха като текстове в новата наредба. Убедени сме, че с предложените от нас промени в процедурата за провеждане на държавните изпити по специалност „Право” и чрез въвеждането на единният държавен изпит, бъдещите студенти ще получат необходимата прозрачност и яснота, а също и гаранция, че техните знания и умения ще бъдат оценявани обективно.
Тъй като настоящата реформа засяга една от най-важните обществени области и подготовката на бъдещите кадри за редица значими обществени сектори, а също е и част от общата стратегия за съдебна реформа, разбираемо и пътят на нейната реализация бе продължителен и нелек. Използваме случая от името на младите юристи в България да поздравим и да изкажем благодарност към всички дейни участници в процеса, за проявената висока гражданска отговорност, воля, постоянство и осъзната държавническа позиция. Сред тях беспорно се отличават: правосъдните министри Христо Иванов, Екатерина Захариева, Мария Павлова и техните екипи, Главният прокурор на Република България Сотир Цацаров, Председателят на Конституционният съд проф. Борис Велчев, Председателите на Върховният административен съд и на Върховният касационен съд Георги Колев и Лозан Панов,членовете на ВСС, бившият Омбудсман и настоящ Конституционен съдия Константин Пенчев, Председателят на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова, Председателят на Съюза на юристите в България Владислав Славов, Деканите на деветте юридически факултет в страната, всички представители на гилдийните и неправителствените организации, както разбира се не на последно място и доайенът на правното ни образование и настоящ Служебен Министър-председател проф. Огнян Герджиков, който бе един от водещите идеолози, радетели и двигатели на реформата и чиито подпис най-ествено и исторически закономерно стои под решението на МС за приемане на новата наредба.
Както при всяка една промяна, така и при сегащната, по-важни от правната рамка са реалните резултати които ще последват от нея, като в тази връзка ние от „Съюз на младите юристи” ще следим отблизо процесите по практическото прилагане на така заложените нови правила и ще анализираме постигнатите резултати през призмата на обективният граждански контрол. Също така продължаваме да поддържаме изразената от нас, по време на публичните обсъждания на проекта за наредба, позиция против премахването изцяло на задочната форма на обучение, естествено без да отхвърляме и разбирането, че единствено времето и опитът биват най-точният показател за това дали едно решение е било правилно или не.

След като се убедихме, че обединени заедно в подкрепа на една градивна и добра идея можем да постигнем желанията и необходим резултат, ние членовете на „Съюз на младите юристи” заредени с гражданска енергия и мотивация ще продължим да бъдем активен участник в обществения живот на страната и да лансираме конструктивни предложения за реформи както в публичния сектор така и в националното ни законодателство. Чрез публичността на настоящата позиция бихме желали да запознаем широката общественост и с още едно следващо наше предложение за реформа.
Последните дни в общественото пространство се заговори все по-усилено за необходимостта от промени в изпълнителното производство, също така в подкрепа на тази идея Омбудсмана на Република България Мая Манолова заяви, че ще внесе в парламента законопроект с предложения за изменения в ГПК. Ние подкрепяме заявената готовност за промяна, но също така считаме, че само тези предложения не са достатъчно изчерпателни и не обхващат цялостно проблематиката в изпълнителното производство, тъй като такова освен в ГПК има регламентирано и в ДОПК. Именно в тази посока е и нашето виждане за необходима промяна. В настоящия ДОПК е заложено изпълнителните действия да се извършват от публични изпълнители, но учудващо защо в Закона за Националната агенция по приходите няма изрично изискване публичните изпълнители да са завършили висше образование по специалност „Право” след като те изпълняват почти идентични функции както тези на ЧСИ и ДСИ. Недопустимо е според нас за длъжностите „частен съдебен изпълнител” и „държавен съдебен изпълнител” да се изисква завършено юридическо образование и съответния юридически стаж, а за „публичните изпълнители” в НАП да няма такова изискване. Показателен също е и фактът, че в административните съдилища в страната има редица образувани дела заради незаконосъобразни действия на публични изпълнители, има също и не малко случаи на търговски дружества претърпели фалити, тъй като динамиката на промяна в икономическата обстановка е много по-бърза от тази на установяване законосъобразността на действията на публичните изпълнители чрез съдебният процес.
В тази връзка считаме, че с цел защита на българският бизнес и работните места на трудещите се в частния сектор граждани, както и с цел запазване един от основните принципи на правовата държава – върховенството на закона, е необходимо да се направят час по-скоро изменения в Чл. 9 ал.4 от Закона за НАП, чрез които да се регламентира изискването „държавните публични изпълнители”, „главните публични изпълнители”, „старшите публични изпълнители” и „публичните изпълнители” да имат завършено висше образование по специалността „Право”. Считаме също, че една такава промяна не би била затруднение в кадровата политика на НАП, тъй като към настоящият момент в страната има достатъчно добре подготвени млади юристи, които биха могли да изпълняват тези длъжности.
В идните седмици предстои да потърсим срещи с Народни представители от различните парламентарни групи, с представители на национално признатите работодателски организации и с бъдещият Министър на финансите, за да ги запознаем подробно с мотивите на нашето предложение и да потърсим подкрепа за реализирането му.

УС на „Съюз на младите юристи”