Декларации и позиции / актуални/

ДО
Г-ЖА РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

             УВАЖАЕМА Г-ЖО НЕГЕНЦОВА

             През последните месеци към „Съюз на младите юристи” бяха отправени многобройни сигнали от наши млади колеги, визиращи сериозни проблеми свързани с процедурата за провеждане на изпитита за адвокати и младши адвокати, в частност нейната пълна непрозрачност и липсата на каквито и да било обективни критерии за оценяване. Става ясно, че след провеждането на първата част от писменият изпит – решаването на тест, никъде не се публикуват въпросите от теста и съответно техните верни отговори, не се публикува също така и кой от кандидатите по колко верни и колко грешни отговора има на решеният от него тест, не е уредена и процедура чрез която след като бъдат проверени и оценени писмените работи кандидатите да получават достъп до тях с цел да могат се запознаят с грешките които са допуснали, както и с начинът по който са били проверени и оценени. Единствената информация която се предоставя от Висшият адвокатски съвет е списък с имената на кандидатите допуснати до вторият етап на изпита. Идентична е и ситуацията след приключването на втората част от изпита – решаването на писмени казуси.
             Изложените по-горе факти събудиха у нас, младите български юристи, огромно недоумение и възмущение – как така в съвременна и демократична България се налага нашето бъдеще и професионално развитие да зависят от такъв тип непрозрачна и присъща по скоро на феодалните общества процедура и от ярко изразеният субективен човешки фактор. Също така се пораждат редица въпроси и съмнения относно това: Какво би се случило ако писмената работа на някой от кандидатите бъде подменена? Отчита ли се възможността членовете на комисията да допуснат техническа грешка при проверката? Възможно ли е неоснователно да бъдат анулирани писмени работи? Възможно ли е писмените работи въобще да не бъдат проверявани, а просто да бъдат разделени на две купчини „издържал” и „неиздържал”? Възможно ли е в списъка с издържалите изпита да фигурират имената на кандидати, неуспели да дадът необходимият брой верни отговори, но за сметка на това пък успели по един или друг начин да постигнат добри лични отношения с членове на Висшия адвокатски съвет или с ръководните фактори на някоя от колегиите в страната ? Възможно ли е да има негласно разпределение, по квотен принцип между колегиите, на местата за бъдещи адвокати и младши адвокати и дори кандидатът да е решил правилно изпитните въпроси, той да попада в списакът с неиздържалите, поради причина, че за колегията от която се явява няма свободни квоти?
             Кой и как контролира всичко това да не се случва и по какъв начин се гарантира на кандидатите за адвокати и младши адвокати, че техните писмени работи ще бъдат оценявани добросъвестно и посредством ясни и точни критерии и как би могло това да се провери?

             Задълбочавайки обаче своят поглед и анализирайки причините довели до съществуването на такава порочна процедура, ние стигнахме до крайно притеснителни изводи, притеснителни не само за младите юристи, а за цялата ни адвокатура и за българско общество.
             Оказва се, оставаме с трайни съмнения, че над българската адвокатура тегне тежък монопол. Такъв тип монополна среда категорично не позволява да се изпълни със смисъл понятието свободната професия. Монополната среда има и свои вътрешни механизми за защита, като за да продължи да оцелява като такава прави всичко възможно да ограничи достъпа на „външни елементи”, както в случая на младите български юристи до адвокатурата, опасявайки се, че ако те станат адвокати и започнат да практикуват ще се явят като пряка конкуренция в разпределението на благада от пазара на адвокатските услуги. Монополът като явление сам по себе си отказва да се подчинява на безспорно утвърдените принципи на пазарната икономика, където посредством механизмът на конкуренцията се отсяват найдобрите, а използва крайно компрометираните и доказано нефункционални принципи на плановата икономика, чрез които по изкуствен път се опитва да регулира пазара в своя полза. И един от най-съществените компоненти необходими, за да се развива и поддържа системата на монопола е механизмът чрез които той си набавя финансови ресурси за да се възпроизвежда. Обикновено това се случва посредством различни форми за изсмукване на ресурс от подвластните на самият него субекти, под формата на различни видове такси, глоби, вносове, завишени цени на услуги и др. А най-непоклатима, монополната форма става тогава, когато е и нормативно закрепена.
             Изправяйки се лице в лице с неприсъщата картина, отразяваща тежкото състоянието в което се намира родната адвокатура в момента, ние от „Съюз на младите юристи” считаме за крайно необходимо час по-скоро да започнат активни дискусии и действия за провеждането на цялостна реформа, чрез която българската адвокатура да бъде в състояние да отговори адекватно на изискванията на нашето съвремие.
             За да се случи това, според нас е належащо и най-първо необходимо изготвянето и приемането на изцяло нов Закон за адвокатурата. Този закон да бъде съобразен с всички действащи към момента европейски директиви в областта на адвокатурата. В него да се заложи също ефективен механизъм за демонополизация на българската адвокатура – като в тази връзка не би било лошо да се помисли върху възможността за свободното и доброволно членство и сдружаване между адвокатите в колегии, както и възможност за съществуването на повече от една адвокатска колегия, по примера на някои от най-развитите европейски страни. Също така би било добре да се помисли и по вариант за разтоварването на Висшият адвокатски съвет от тежките и отговорни задачи вменени му към момента като му се предостави възможност да води основно регистърно производство.
             Тъй като ние, членовете на „Съюз на младите юристи” сме поставили като един от своите основни приоритети, да отстояваме правата и професионалните интереси на младите юристи в България посредством създаване на необходимите условия за добрият междуинституционален диалог, бихме желали във възможно най-близко и удобно за Вас време да получим покана за среща на която да обсъдим актуалните, според вижданията ни, проблеми
на българската адвокатура, описани в по-горните редове, както и възможните мерки за тяхното разрешаване.
             От месец юни на настоящата година, до сега, многократно опитвахме да осъществим среща с Вас, на която да поставим на вниманието Ви тези въпроси, но уви все така се получаваше, че програмата Ви бе запълнена с вероятно по важни ангажименти и въпроси от тези изредени по-горе. В тази връзка решихме да прибегнем към настоящият вариант и да изпратим това писмо публично, като горещо се надяваме, че все пак ще успеете да отделите няколко минути, за да чуете позицията на младите юристи относно актуалните проблеми на българската адвокатура.

22.11.2017 г.                                                      С УВАЖЕНИЕ:
гр. София                                                       ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА УС НА „СЪЮЗ НА МЛАДИТЕ ЮРИСТИ”

Писмо-за-среща- PDF